Тромбофлебитът (от гръцкото thrombos – сгъстяване на кръвта, и рhlebos – вена) представлява възпаление на стените на вените с образуване на тромби в тях. За развитието на това заболяване значение имат много фактори: забавяне на кръвния ток, изменения в циркулацията на кръвта. Те са най-голямата опасност за организма и може да настъпят в резултат на атеросклеротични изменения на съдовете, инфекциозни или други заболявания на кръвта. Внимавайте много, от тромби винаги трябва да се пазите, защото по кръвния ток може да стигнат до сърцето или да попаднат в белия дроб – все състояния с висок риск за живота.

Повърхностен, който може да се получи при нелекувани разширени (варикозни) вени

Симптоми: зачервяване и болка в засегнатия участък на подкожна вена. Когато възпалението на вената се разпространи към мястото й на вливане в дълбоката венозна система, има сериозна опасност от емболия.

Лечение: При разпространение на възпалението и опасност от емболия се прилага оперативно лечение на повърхностните тромбофлебити – т.нар. лигатура на вената. Това е интервенция, при която се „превързва“ устието на голямата подкожна вена, за да се предотврати прогресиране на заболяването в дълбоката венозна система.

Често повърхностният тромбофлебит може да е успореден симптом на други заболявания на артериите и на вътрешните органи.

Дълбок, който се проявява най-често в следоперативен период, при залежаване и обездвижване след болест, както и при нарушения в съсирването на кръвта. Локализира се предимно в долните крайници.

Симптоми: тежест, силна болка в подбедрената мускулатура, а при клинично проявяване – оток на крайника (най-вече в областта на стъпалото и глезена). Тези симптоми означават, че трябва веднага да потърсите лечение.

Основна опасност при късното му диагностициране и нелекуване е белодробната емболия, която нерядко е с фатален край.

С трайни последици при дълбокия тромбофлебит е т.нар. постфлебитен синдром, изразяващ се в оток на засегнатия крайник, пигментация на кожата и варикозни язви.

Лечение: Използват се предимно нискомолекулярни подкожни лекарства, инжекции или индиректни антикоагуланти (лекарства, които влияят на разреждането на кръвта). Напоследък прилагането на нискомолекулярни хепарини (антикоагуланти с нискомолекулярно тегло) снижи чувствително постоперативния тромбофлебит и емболиите.

Профилактика

Дори и лекуван, тромбофлебитът изисква специални профилактични мерки, за да не рецидивира. Режимът на живот включва:

  • активно движение;
  • носене на еластични чорапи или специални бинтове;
  • приемане на антикоагуланти (аспирин и антистенокардин);
  • диета с избягване на тлъстите и богати на холестерол храни.